Близо шест хиляди са сделките и финансовите операции, извършени у нас през миналата година, които са счетени за съмнителни за пране на пари, пише Mediapool. Това е записано в годишния доклад на дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС. Общата им стойност е 5.144 млрд. евро.
При каква част от тях наистина са открити данни за пране на пари от доклада не става ясно. Почти всички сигнали са подадени по силата на една разпоредба от Закона за мерки срещу изпирането на пари, според която банки и други финансови институции са задължени да уведомят ДАНС, ако имат съмнение за пране на пари или подозират, че произходът им е престъпен. Законът ги задължава още да забавят трансакцията, но да сигнализират незабавно.
От доклада става ясно, че ДАНС е спряла сделки за над 71 млн. евро. В тези случаи са намерени данни за евентуално престъпление и материалите са предадени на прокуратурата. По закон службата има право да спре операция за 5 работни дни за проверка, за да потвърди или отхвърли съмненията.
Повече от половината сигнали (55%) са подадени от доставчици на финансови услуги. Над 41% пък са от банки. Общата констатация е, че броят на съобщенията намалява спрямо 2021 г. Увеличава се обаче стойността на съмнителните сделки с 867 млн. евро.
Схемите
Най-благоприятен за изпиране на пари е секторът на търговията, посочват от ДАНС. Той е с много широк обхват и е подходящ за легализиране на незаконно придобити средства. Това го прави и най-уязвим от гледна точка изпиране. Съмнителни сделки се регистрират и при консултантските услуги, както и в информационните технологии, и в строителството.
Намалява делът на физическите лица, които участват в схеми за пране на пари. За сметка на това се увеличава броят на фирмите.
Създаването или участието на българско дружество е важно, защото чрез него може да се симулира търговска дейност. Така се отчитат фиктивни обороти и печалби. Освен това фирмата получава достъп до местната финансова система (банки, доставчици на платежни услуги) и може да бъде използвана като страна по договори с чужди или офшорни компании.
„Предпочитат се високо ликвидни активи или такива, които могат да предоставят високо ниво на анонимност като виртуални валути, използване на търговия с високорискови финансови инструменти, както и такива, които позволяват прихващания или изкупувания на вземания. Наблюдават се и организирани схеми чрез влагане на големи обеми от средства с цел симулиране наличието на голям инвестиционен интерес, както и превеждане на големи суми с основания различни договори или фактури, които се оказват привидни“, пише в доклада.
Подставено лице
Пример за схема за пране на пари е редовни преводи от чужбина към новосъзданена фирма у нас. В рамките на четири месеца тя натрупва оборот от 1 млн. евро без да има данни за персонал и плащания към НАП, т.е. за реална търговска дейност. Веднага след като получи парите, компанията ги превежда към друга фирма в чужбина, като основанията са плащане по фактури.
„Въз основа на събраната и анализирана по случая информация е видно, че за кратък период от време по сметка на новорегистрирано дружество с минимален размер на капитала са натрупани обороти, които значително надхвърлят декларираните. Налице е и разминаване между предмета му на дейност и представените документи във връзка с извършените операции. Трансакционното поведение не отговаря на декларираното. Предоставените документи за произход на средствата са със съмнително съдържание. Липсват данни за извършвани плащания към държавния бюджет. В рамките на няколко месеца дружеството е сменяло три пъти седалището си. Други дружества, собственост на лицето, са му прехвърлени от трети лица, същите са с различен предмет на дейност и със задължения към НАП. Освен това за кратък период от време на името на лицето са регистрирани и други нови дружества, с различен предмет на дейност, което от своя страна буди съмнение, че същият вероятно е „подставено“ лице“, се посочва в доклада.
Операции с над 12 млн. евро са установени по сметките на друга фирма като използваната схема е различна – внасят се пари в брой от упълномощен. Няколко часа по-късно същият човек прави заявка за изтегляне на сумата. Друг, също упълномощен, редовно внася пари, които след това се превеждат към компании в други страни от ЕС. ДАНС установява, че единият от вносителите е упълномощено лице на множество български фирми. По сметките им се засича същото движение – вноски в кеш и последващи преводи към ЕС или Азия.
„От извършени проверки в различни бази данни е установено, че упълномощеното лице не участва в управлението и/или собствеността на други търговски дружества в страната като същото има и криминални регистрации. Според допълнително придобита информация е установена връзка на упълномощеното лице и част от управителите на търговските дружества с водени разследвания като същите се сочат като съпричастни към дейността на организирана престъпна група, извършваща банкови транзакции с парични средства с неизяснен произход, чрез сметки на дружества, за които е установено, че са от типа „липсващи търговци“, посочва се в доклада.
Адвокат, злато, хазарт
През миналата година зачестяват съмнителните операции с онлайн хазартни игри, пише още в доклада. Една от схемите там е умишлено симулиране на загуба в полза на точно определен човек или група хора.
ДАНС има данни и за схема за международен трафик на злато и пране на пари. Тя действа по следния начин – у нас се внасят големи суми в кеш с неясен произход от различни хора. След това се извършват множество фиктивни сделки за купуване на злато през чужда фирма, която се занимава с обмяна на злато срещу пари.
„Като резултат парите се връщат по банков път при първоизточника, но с привидно легален произход. Налична е информация, че един от учредителите на чуждото юридическо лице, при което се извършват фиктивните сделки, е управител на българско дружество, вероятно също използвано в процеса на незаконната търговия със злато и на изпирането на пари“, пишат от ДАНС.
Българско дружество е част от схема за пране на пари, в която е използван и спортен отбор. В нея е замесен и адвокат от чужбина, за когото има данни, че свързан с престъпни групи, занимаващи с пране. В схемата участва и НПО.
„Чрез договори за спонсорство и договори за заем са получили от адвоката или негови дружества средства на висока стойност. Част от средствата са използвани за заплати на спортисти, а друга част са изтеглени чрез АТМ устройства в държава извън Европейския съюз и използвани за разходи за пътувания“, посочва се в доклада.
Регистрираната у нас фирма е с управител чужденец. Има данни, че от това дружество са превеждани средства към НПО-то от схемата.
